Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

16.06.2011 г.

Невидимите хора, или защо отивам на прайд


Пет процента звучи абстрактно. Повече от 375 хиляди звучи невероятно. А и неволно си ги представяме някъде далече от нас. Нека си го представим така - един от 20. Един от 20 колеги. Един от 20 съученици (състуденти). Един от 20 преподаватели. Един от 20 приятели. Един от 20 роднини. Един от 20 души в градския транспорт. Един от 20 патриоти. Един от 20 неонацисти ;-). И т.н. И понеже 5% е твърде консервативна хипотеза (много хора не биха признали различната си сексуалност дори анонимно, не по-малко - дори и пред себе си), нека го кажем така - поне един от 20.

Разбира се, зависи. В големите градове и в определени среди се очаква хората с различна сексуалност да са повече. Сред по-млади хора се очаква да са по-видими. Но пък има среди, в които на практика няма как да оцелеят, ако не са невидими.

От 2008 не съм пропускала прайд.

През 2008 нямах нехетеросексуални познати. По-точно, така си мислех.

На прайда 2009 вече познавах неколцина. По-късно същата година на гости на морето ни дойдоха две мои бивши съученички и ни признаха, че са двойка. Зарадвахме им се. Писала съм за тях и преди, ето тяхната история днес.

През 2010 призовавах всички нехетеросексуални да се разкрият и да отидат на прайд. Вече не смятам така.

През 2011 отивам на прайд заради невидимите (поне) един от 20.

Неотдавна бях на кафе с мой стар приятел, мъж на средна възраст. Да го наречем А. Той очевидно се опитваше да сподели нещо. Започна отдалече:

- Ти си първата жена, на която ще го кажа.
- Може би точно на жена трябва да го кажеш - отговорих аз.
- Но ти не знаеш какво ще ти кажа - погледна ме той недоверчиво.

Последва кратко мълчание, след което А. си пое въздух и изрече притеснено-тържествено:

- Последната ми връзка беше с мъж.

Гледах го внимателно. Той мен също. Очакваше да съм скандализирана:

- Учудена си, нали?
- Не - отговорих с усмивка на просветление. Сега той изглеждаше скандализиран. Или поне - неприятно изненадан.

Всъщност, отдавна ми беше хрумнало, че не е хетеросексуален. Не че външно му "личи" (никой от колегите и приятелите му не предполага каква е сексуалността му). Бях усетила на по-дълбоко равнище, бях си направила някои връзки. Дори веднъж опитах да го предразположа да сподели с мен. Деликатно, отдалече. Явно не е бил дошъл моментът - А. положи специални усилия, за да приспи подозренията ми. (Трагично доверчива съм по отношение на приятелите си.)

Когато усети, че нито съм си променила отношението към него, нито го обичам и му се възхищавам по-малко от преди, а напротив - дори ми е станал по-близък, А. се поотпусна и разприказва. Оказа се, че не само последната му връзка е била с мъж, а и предпоследната, всъщност - повечето връзки, въпреки че предпочита да се идентифицира като бисексуален.

Не, А. няма да отиде на прайд. Предполагам, че ще прекара дена вкъщи и ще плаче. За него coming out пред света изглежда немислим - това би означавало да загуби работата си (да, има и такива професии), почти всичките си приятели, социалния си престиж, който е изграждал цял живот. Затова си е изработил стабилна система от принципи как нехетеросексуалните не трябва да се отличават от другите и реагира с хомофобно отвращение, ако някой му "прилича на гей".

Предполагам, че да осъзнаеш, че не си хетеросексуален в общество, в което това не е добре прието, винаги е трудно. Но е неимоверно по-лесно днес, въпреки омразата, тормоза, подигравките и нацитата, отколкото, примерно, преди 30-40 години. Тогава дори е нямало подходяща дума, с която човек да опише собствената си сексуалност, без това да изглежда унизително. Едно е да осъзнаеш, че си гей, друго, че си "педераст" или "с обратна резба". Най-толерантното, което би могъл да чуе по свой адрес А. преди 30 години, би било: "абе умно момче е, ама е обратен". Коя съм аз, че да го виня, че не ходи на прайд.

Историята на А. е само една от стотиците хиляди истории, които се крият зад невидимите над 375 000 души в България. Имам познати, които само деликатно са ми намеквали за сексуалността си. Имам и познати, за чиято сексуалност съм се досетила по една или друга причина (без да им личи външно), но не повдигат темата, не я повдигам и аз. Имам и познати, които знаят, че съм се досетила за тях, обещала съм да пазя тайна и сексуалността им не е сред обичайните ни теми за разговор. Има и един, за чийто coming out станах неволна причина, след като го изпортих във Facebook (нямаше как да предполагам, че аз, която съм му почти непозната, знам, а състудентите му не знаят.) Имам и познати, за които знам от други познати и с които никога не сме говорили за това.

Например приятел на бившия шеф на мой познат ми беше казал преди години, че щели да уволняват моя познат, понеже го хванали във връзка с мъж и какво щели да си помислят клиентите. Първоначално не повярах - неведнъж бях виждала моя познат да демонстрира интимности с жени. С течение на времето започнах да забелязвам дребни детайли и стигнах до извода, че "нещата не са такива, каквито изглеждат" (тези думи на Питър Бъргър са комай любимият социологически цитат на студентите ми). Човекът, който ми го каза, не разбра аргумента ми, че подобно основание за уволнение е дискриминационно. За късмет моят познат скоро замина за чужбина и сам напусна, което му спести уволнението. Видях го на отиване към един от предишните прайдове. Попита ме на парад ли отивам и не пропусна да уточни, че не, той не отивал на парад. Наблюдавам как в последно време позицията му еволюира и няма да се учудя, ако го видя на прайда - ако не на този, на някой от следващите.

Разказвам тези истории, защото зад всеки невидим поне един от 20 души стои жив човек. Защото никога не знаем кого и колко нараняваме с "невинни" шеги по отношение на хомосексуалните.

Защото съм убедена, че въпреки че тези невидими хора няма да отидат на прайд, а много от тях дори смятат, че подобно "демонстриране на сексуалност" е излишно, колкото повече хора отиват на прайд, толкова по-нормална ще изглежда различната сексуалност и толкова по-леко ще дишат те.

За вас отивам на прайда, невидими хора. И дори да ме упреквате, че отивам, аз не ви виня, че няма да дойдете.



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


16 коментара :

  1. Интересно изглеждат цифрите. Интересен изглежда и казусът с парада и неговото случване. Разбира се, в събота ще дам всичко от себе си за да дойда след изпита. Активно подкрепям част от желанията на нехетеросексуалните, както ги наричаш, ама има и някои параграфи, с които не мога да се съглася.

    Чудя се обаче каква е истинската цел на парада. Участвал съм на шествия, на паради, които изискваха само разрешително за провеждането...сумата, която се изисква за Sofia Pride ме навежда на спекулативната мисъл, че има и нещо друго зад парада, но това ще се разбере впоследствие.

    Сама знаеш, дори по-добре от мен, че религиозната обремененост в главите на многото хора, ще попречи на интеграцията на хомосексуалните.

    Започнах коментара си с процентите. Какво значат някакви цифри? От какво значение, чисто човешко, е сексуалността? Не съм мислил какъв процент от хората имат различна от общоприетата сексуалност, щото имам нагласата, явно неправилна, да подхождам към човека, като човек, а не като същество със сексуалност. Да, знам, че сексуалността е нам-си-каква и нам-си-колко е важна и прочее, обаче не разбирам, а надали и ще разбера нейното значение.

    Сериозно, не харесвам показността на сексуалност, ама не харесвам и отношението към хомосексуалните. (съжалявам за идейната разпиляността)

    ОтговорИзтриване
  2. Краси, едно врабче ми каза, че си направил бил предложение за брак. А какво е бракът, ако не "показност на сексуалност" :-)? Най-важното нещо в брака е законното право и задължение да правиш секс. (Сега имаш право, но не и задължение.) За показността на сватбите пък да не говорим.

    Сега сериозно - за теб сексуалността не е важна, защото твоята не е проблем и не си обръщаш внимание всеки път, когато я изразяваш (виждала съм те да пощипваш бузките на Мина, да). Ако пишеш в блога си, че живееш заедно с половинката си Мина, едва ли смяташ това за показване на сексуалност. Но ако напишеш, че живееш с половинката си Мишо, как ще се възприеме това?

    Та докато не е проблем да живееш с Мина, а е проблем да живееш с Мишо, сексуалността ще е важна, или поне по-важна от цвета на очите.

    ОтговорИзтриване
  3. Светла, не си съвсем справедлива.

    Когато живеех в Яворов, доста сериозна част от писанията ми бяха свързани със споделяне на някакви преживявания, със синът на хазайката, мой (тогава) близък приятел. Доста хора тогава спекулираха какви са ни отношенията.

    Бракът, като брак, сам по себе си, не е кой знае какво. Заявяваш пред някого (не виждам смисъл, в което), че си решил да бъдеш с някого, за да създадеш някакво семейство, някаква среда. Разбира се, непонятна ми е и гордостта от сватбата, бип-бип с колата и тъй нататък. Размишленията ми около браковете не са достойни за писане.

    За мен не е важна, не по друга причина, ами понеже не виждам особена връзка между сексуалността и поведението. Дори в малките градове не виждам сериозна притеснителност, ако трябва да съм честен. Да, схващам провокацията ти. Да, случило се е, че в някакво отношение съм част от "нормалните" (както го наричат националистите), ама попадам и в поне още десет категории на конвенционалната, консервативна "нормалност". Баба ми, макар да съм на 21 години, всеки път ми щипе бузите. Председателя на туристическото дружество пък ме подръпва за косата, когато е в лигаво настроение.

    Друга ми беше мисълта. За мен ти си Светла, а не "хетеросексуалната Светла", както един от контактите ми се казва Z, а не "хомосексуалният Z", например. Познавам и хомосексуален фотограф, който ми е споделял, че е такъв, но това не попречи на хубавата фоторазходка.

    Споделял съм ти, че се дразня от показността на сексуалност, еле' па на хетеросексуалните. Става ми тъпо и гузно, когато видя момче и момиче да се натискат пред лицата на хората в парка. Пред лицата на децата, които може би ще възприемат това отношение за съвсем нормално, което пък ще доведе до съвсем други проблеми.

    Всъщност...няма значение. Приемам различните сексуалности, колкото и да не мога да ги разбера в цялост. Силно се надявам да не се случи нищо страшно на парада, както ми се ще нищо страшно да не се случва на...хората.

    ОтговорИзтриване
  4. @Krasi - ami ako braka ne e koi znae kakvo ,to zashto togava kato spodelia na niakoi che sum omujen me gledat kato che li se gotvia da gi zalieia s kiselina ???????

    ОтговорИзтриване
  5. Цифрите наистина са интересни. Базисното 5% ме подтикна да се запитам дали "нацитата" от своя страна не са (поне) 5%?...

    ОтговорИзтриване
  6. Краси, понякога от желание да не паднеш по гръб отказваш да мислиш. Естествено, че едно е да заявиш публично, че живееш с интимен партньор (което ти си правил нееднократно), друго - че синът на хазяйката ти живее в апартамента, който за теб е квартира. И едно е да пощипваш Мина по бузките, друго е баба ти да те пощипва по бузките, а трето е едно момче да пощипва гальовно друго момче по бузките. А ако бракът "не е кой знае какво" и "не виждаш смисъл", защо правиш предложение? Май не ще да е точно така...

    ОтговорИзтриване
  7. Четейки някакъв финансов отчет за дейностите около парада с немалка изненада видях, че не им достигат 1000 и кусур лева за някакви неща.
    Лично на мен ми се вижда доста странно... В гей-общността определено има немалко хора с добри доходи, в някои сфери, в които определено се въртят доста пари, има гей-лобита, които почти са ги окупирали (или поне така се говори ;) ). Нима не могат да намерят още 1000 лева?!?... ;)

    ОтговорИзтриване
  8. Въпреки че в момента не съм в състояние да систематизирам наблюденията от горните коментари, си позволявам да кажа следното по въпроса за "показността". Хората от гей-общността (нека условно я наречем така, въпреки че понякога етикетите пречат за правилното разбиране)смятат чрез парада да заявят, "че ги има" (както и "хетеро" като мен ще заявят, че са на този парад, за да заявят подкрепа и съгласие, че сексуалността не е неподлежаща на избор, че в закона има сериозни пропуски относно правата на хомосексуални двойки във връзка с отглеждането на дете, че на битово равнище хомофобията съсипва човешки животи и т.н.). Ако не бяха налице споменатите проблеми, тогава изваждането на светло най-малкото щеше да остане напълно незабележимо дори ако беше поднесено по най-крещящия и скандален начин. Всъщност не показността на прайда дразни много от несъгласните с правото на хомосексуалните да излязат на парад, а това, че изобщо съществува различна от тяхната сексуалност. Търсенето на аргументи против прайда е само бродерия, която се прикачва към един сам по себе си неугледен предразсъдък.

    ОтговорИзтриване
  9. Светла, малко съм ти обиден, понеже ме контрираш, напълно неправомерно, с нещо, което не е излязло от моята уста. Дали пък няма някаква причина да си трая, че съм предложил нещо? От моите уста не е излязло, ама изобщо, щото има граница на споделянето и натрапването, която не мога, а и не искам да прекрачвам. Дори избегнах темата, когато преди няколко уикенда я захвана. В този смисъл, малко е нечестно да ме контрираш с личен аргумент и да го изложиш публично, при все, че иносказателно съм намекнал, че не желая да натрапвам това предложение никому. Ако да щипнеш някого по бузките, е проява на сексуално отношение към този човек, как да тълкувам, че когато след разходка се разделяме, аз и Крис се прегръщаме, както и ти с Мина?

    Психита, не виждам защо някой трябва да се стъписва и смущава, наистина. Извинявам се, ама наистина хората трябва да са много тесногръди, ако поставят сексуалността ти преди всичко друго. Някак не е правилно да се нападат хората, които не влизат в общоприетата рамка...в което и да е отношение.

    ОтговорИзтриване
  10. Не съм искала да те обиждам, Краси. Единственото, което исках, е да се опиташ да разпластяваш мотивите. Един социолог, Макс Вебер, казва, че това, което характеризира едно действие като социално, са именно мотивите на участниците в него. Чисто външно две действия може да са съвсем еднакви, но мотивите им да са различни. Вебер дава пример с велосипедисти, които се сблъскват. Ако са се сблъскали случайно, това не е социално действие. Ако единият се извини на другия или пък го напсува, това вече е социално действие. Ако единият нарочно е бутнал другия, това също е социално действие. Та така - когато двама мъже или две жени се прегръщат, това може да става със съвсем различни мотиви и съответно да има коренно различен смисъл.

    А иначе - извинявам се, не бях усетила, че за предложението не би желал да се говори. Дадох го просто като пример. Пак се извинявам.

    ОтговорИзтриване
  11. Прекрасен текст! Благодаря ти, че го написа :)
    Иска ми се с увереност да ти кажа "до утре", но не съм решил още. Ако бъда на мястото в часа на събитието, ще се видим. :)

    ОтговорИзтриване
  12. Дано да се видим! Особено ако си този Gr, за когото си мисля... пък и друг да си, пак ще се радвам да те видя :-))).

    ОтговорИзтриване
  13. Прекрасен текст. Много неща могат да се кажат по темата, но Светла е уловила най-важният проблем на БГБТ хората - проблемът за принудата да си невидим. Това е по-важен и по-мъчителен проблем от всички други, които обикновено се прокламират като основание за ЛБГТ активизъм. Призивни текстове има, бъркащи надълбоко анализи почти няма. А текста на Светла е такъв. Бих коментирал много други неща - за целите и средствата на ЛГБТ движението, за това, дали не е време активистите му да се замислят върху това, че освен да се правят прайдове има и други, много важни неща за правене като например откриването на community centers, които биха могли да дават писхологическа и медико социална подкрепа на ЛГБТ хората или в които, да се речем, да се разпространяват знания за това как да е по-удовлетворяващ сексуалния живот на ЛГБТ хората или за разпространяваните по сексуален път инфекции. Но нека се надяваме, че някой ден и на това ще му дойде времето... А засега и още веднъж - написала си, Светла, чудесен текст. Благодаря за удоволствието, което ми достави.

    ОтговорИзтриване
  14. Искам да кажа нещо на Емил Коен, Белия вълк и тази. Имам много приятели които са гей. Над 5% - значително над това. Те са мои истински приятели от много години. Те са хора които са разчитали на мен и аз на тях. Включително за жизнено важни неща. Никога, никога не са ме предавали, нито аз тях. Така е много години, много преди въобще да се появи гей-движение и гей-паради. Това са лекари, архитекти, журналисти, студенти...от България имам и 2 от Германия имам двама
    Но аз ви питам следното (с което отговарям за "някаквия финансов отчет" на Белия вълк). Питам. Защо тези хора никога не ходят на гей парад? Защо нещо повече - тези хора не ми се обаждат, когато се провежда гей-парад - в България и Германия? Защо се срамуват и гнусят от гей-парадите ви???
    Защото те не ходят на това мизерно сборище, което ги унижава. Това са хора като хора. Това са хора с професии и доходи. Точно защото те не ходят на този позор, те не го и финансират. Финансира се от Фоксман, парите взима Коен за България.
    Тези хора, които са мои приятели и винаги ще бъдат няма да дадат и 1 еуро цент за този позор, на който ги излагате. Те се срамуват от вас, срамуват се от парадиращите разпуснати гей-гордости. Защото те са хора като всички хора.
    И тогава се замислям за следнто. Защо вие с гей-парадите пошли, противни, скандални, искате да изкопаете пропаст между гей-хората и хетеро-хората? Защо искате да направите съвместния им живот невъзможен? Защото този парад не обединява никого. Той разделя със страшна сила. Трябва значи да смятам намацаните клоуни на парада за моите приятели - хора с почтени професии, почтени дела, почтени средства и почтено поведение към всички.
    Коен, опомни се в новата си служба в МВР (т.е. разкрил си се като служител вече след толкова години). Защо причинявате това на моите гей-приятели? Защо им причинявате тази изолация, срам и неудобство от това, че са гей-хора? Защо го причинявате на всички хора? Защо ги унижавате?
    Отговорът е един. Вие въобще не мислите за гей-хората. Вие мислите само за парите на Фоскман. И с това причинявате ужасни страдания на гей-хората и на техните приятели, независимо дали са гей или хетеро. Като мен например и като на моите гей-приятели.
    Спрете с алчността. Не ви вярвам нито аз, нито те. Просто спрете. Дайте си сметка, че самите гей-хора ви ненавиждат в мнозинството си.

    ОтговорИзтриване
  15. Редактирах този коментар, защото няма да търпя клевети по отношение на конкретни лица, особено анонимни, в блога. Но го оставих заради изразената в него теза, макар да се съмнявам в искреността на нейния автор. Знам, че много гей хора не одобряват гей парадите. Но не мисля, че най-удачният начин да бъдеш приет е да се правиш на невидим. Нормално е видимостта да предизвиква недоволство, но това е необходим етап. Така е било с правата и на чернокожите, и на жените и пр.

    ОтговорИзтриване